изложба на Слава Савова и дискусия
26 май, 18:00–20:00
В изминалите няколко десетилетия наблюдаваме значителни промени в политиките за опазване на културно наследство. Спрямо недвижимото наследство действат пазарни правила и то често се разглежда като икономически ресурс.
Международни и национални стратегии, обединяващи политиките за културно наследство и регионално развитие, се създават и променят непрекъснато, често слагащи под един знаменател целите на опазването и тези за увеличаване на туристическия поток. Процес, който се разгръща върху страниците на хиляди различни документи, се оказва изненадващо еднообразен, спомогнат от стандартизираните експертни практики за документиране на наследство.
В опитите да бъдат стимулирани местните икономики, общностите на място често „изпадат“ от дебата и анализите на експертите. Чрез серия от примери ще поговорим за тези процеси и как една привидно техническа процедура – документирането на архитектурно наследство – изтрива недокументирания контекст на паметниците.
„Архитектурно заснемане“ е опит да бъдат документирани динамичните процеси, дейците и случайните обекти, които едновременно влизат във взаимодействие с и съизграждат недвижимите паметници на културата. Изразното средство е чертежът – основен компонент в процеса на документиране на паметници, който обикновено представя изследваните сгради като изолирани обекти. Използвайки същата документална техника, „Архитектурно заснемане“ променя фокуса ѝ в опит да оспори статута на паметниците като независими от околната среда съоръжения.
